Смях

Поспри за миг, послушай тишината...
В смеха ми тича светлината,
родила се във топлата ти длан...

Нашепвам в теб... В сърцето ти рисувам...
Във старите ти спомени тършувам...
Във всяка твоя мисъл се прокрадвам...

Мисли за мен, за моите целувки...
Захвърлих дрехи, фиби и обувки...
Трепереща, очаквам твойта ласка...

Ела до мен, стопли ме!
Със дланите си нежно облечи ме...
И събуди смеха ми от среднощен сън...

Дали си дръзвал да обичаш?

Дали си дръзвал да обичаш?
Дали си ставал на кълбо?
Във вените ми сякаш бясно тичаш,
а в мозъка ми караш колело...

Дали си се заслушвал как говоря?
Или си оглушал от собствената си вина?
Със риск за стотен път да се повторя.
Обичам те. Не обич, а вълна.

Помете бендовете ми като вихрушка,
заля поляните ми с утринни сълзи...
Целуваш ме. Боли като градушка,
убила лятото, житата, моите мечти...

Страх

Не искам болката или страхът
да ме превърнат в сянка
от човека, който съм...
Не искам любовта си да презирам,
да се преструвам, че я няма.
Че не я разбирам...
Тръгни си, наживей се.
Аз ти обещавам,
че любовта във мен
безцелно няма да раздавам...
Ще бъда весела, усмихната, добра.
Ще ставам все по-истинска.
Жена!

Не спирай да се влюбваш в мен...

Не спирай да се влюбваш в мен...
Година след година, миг след миг...
В очите ми откривай блясък,
искра - в усмивката ми,
вълнение - в прошепнатите думи...
Във тялото ми тръпката намирай,
разпалвай огъня със нежни пръсти...
Във капчиците утринна роса съзирай
целувките, напускани от мен...
Не спирай да се влюбваш всеки ден...

На сън

Пожелай ме насън...
Ще те чуя...
И ще кацна до теб като птица...

Ще се сгуша до теб...
Ще те галя.
И ще бдя над теб като малка свещица...

Обикни ме насън...
Ще се влюбя...
Във ръцете ти кротки и силни...

Ще съм смела до теб...
Ще те следвам
даже в болките непосилни...

Бели нощи

Белите нощи,
в които безпирно
се галим с очи
и със устни...
Белите нощи
са тайнствени
бисери,
под лунни пътеки
наръсени...
Гласът ми е дрезгав
и стене във мрака,
ръката ми
тебе рисува...
Вкусът ти горчив е,
сякаш вино тръпчиво,
във бъчвата
лудо танцува...

Самота

В полумрака те докосвам.
Кожата ти е стъкло...
Пръстите ти - огледало -
отразяват, без да сгряват...
А телата ни в едно
обич искат, а не дават...
Във ръцете ти заспивам,
а съм сякаш тъй сама,
непогалена остава,
моята влюбена ръка...

Утре

Лудост е. Лудо и страшно.
Сърцето ми - до вчера прашно,
складирано във ъгъла, на тъмно,
днес внезапно полудя!
Прозореца отвори.
Рукна светлина...

Видях те.
Ти уличката тихо прекоси.
Надникна в ъгъла, сред мрака.
И ах! Сърцето ми на пух и прах...
Подскочи и се съживи.
Огледа се във твоите очи...

Сърцето ми потегля днес.
Къде? Не зная още.
Вълнувам се.
Със теб ще крача по света.
Затварям старата врата.
Прахът и мракът днес оставям.
Във теб и в мойто утре вярвам...

Една нощ с теб

Едно парченце пръст.

Увяхнала трева. 

Ухание на зима...

Подгизнала луна..

Бял спомен и пътека.

Целувка във нощта.

Бях толкова жестока.

Сега не съм сама...

Сълзите ти ревнувам.

Очите ми не спят.

Обичам да будувам.

Нощта си няма цвят...

От мрака ще изплувам

червена от любов,

златиста от целувки,

пияна от живот...

Върба

С тъничка червена рокля,
с пламъче от нощен грях,
ти по улицата мина,
аз по тебе полудях...

Щом усмивката ти - слънце
днес изгря във моя двор,
там поникна неполиван,
кичест, строен, снажен бор...

Щом ръцете ти небрежно,
ме докоснаха сега,
във сърцето си те грабнах,
като мъничка сърна...

В моята прегръдка топла
приюти се от дъжда,
и до бора ще поникнеш,
като тъничка върба...

Да бъдеш и да имаш

Да бъдеш и да имаш...
Кой ме излъга, че е все едно?
Да бъдеш е тогава,
когато нищо нямаш...

Оголена от всичко притежавано,
ранима в порива на вятъра,
аз по-силна съм от всякога,
защото съм това, което съм.

Жена. От кал и кръв.
Сърце. Туптящо и горещо.
Вълна от пориви. Желания. Копнежи.
И силата да сбъдна себе си...

Beauty

To love is to be bold,
To dismantle yourself,
To destroy yourself in fire.
To give away I am...
For the sake of I will be...

To love is to dream
Of becoming a better one,
Of helping someone entirely
To become a better another...
To dream is to accomplish...

Ask yourself then?
Have you ever loved me?
Not the fiction you created in your mind...
But the ever changing, evolving me...
The beautiful one I will become with your love...

Кога

Чуваш ли кръвта ми как нашепва?
Сто езика знае любовта.
Докосваш ме, сърцето ми омеква,
лумва като огън в мен страстта...

Дълго ли ще ме държиш отвън?
Много е студено да си сам.
Да съм до теб ми се привижда като сън...
На сънища не вярвам... вече знам...

Да ти повярвам и не искам, и не мога...
Да бъда с теб е като ледена сълза...
Изгубени без превод в диалога...
не се докосваме, за да стопим леда...

Не искам да мечтая аз на прага,
да виждам огъня в камината... недостижим...
Отвън подгизвам. Лед, и студ, и влага...
Кога ще избереш да си любим?

Любовни трохи

Ако не си говорим,
заедно ли сме?
Ако не сме си опора,
едно ли сме?
Ако не тъгуваш по мен,
обичаш ли ме?
Ако не сънуваш до мен,
искаш ли ме?
Ако си сив и студен,
мога ли да те оцветя?
Ако не споделяш със мен,
как да те разбера?
Ако в ръцете ми има
една трохичка любов,
ще се нахраним ли?
Ако в сърцето ти има
едно семенце нежност
ще го разпалим ли?

Съдба

Кой ще отсъди дали съм добра?
Какво ли вещае моята съдба?
Кой ще ми каже дали днес сгреших?
Ти смачка сърцето ми, а аз ти простих...

Нима искам много? Само твоето сърце...
Само твоите устни. Твоите силни ръце...
Нима давам малко? Цялата си душа...
Моите стихове плахи, топлата ми ръка...

И дали ще се срещнем? Днес, тук и сега?
Или ще се разминем като стъпки в снега...
нека да не зависи от някаква си съдба...
Ти и аз нека търсим заедно любовта...

Цветове

Толкова е синьо,

че даже е златно...

Толкова е черно,

че даже вали...

Толкова е зелено,

че по устните алени,

недокоснати от ръцете ти,

усмивка цъфти...

Въпроси

След толкова въпроси
къде, кога, защо,
ти и аз сме голи,
две, а не едно...

След толкова кошмари,
дано, дали, с кого,
ти и аз сме боси,
пречупено крило...

И не летим със тебе,
не тичаме в дъжда,
уют не ще намерим,
живот като река...

Чайка

В синевата безкрайна изчезвам,
на солени вълни се разтапям,
разпъната като сребърна нишка,
всички грижи горчиви помятам....

Две бири, шезлонг и лунна пътека,
раменете ти бели във мрака,
гласът ти морски приказки шепне,
а сърцето ми влюбено чака...

Да се протегнеш, да се пресегнеш,
да го вземеш грижовно във шепи,
да му прошепнеш, че го обичаш
и любовта му в мрака ти свети....

То ще литне тогава като чайка свенлива,
ще се гмурне любовно в морето,
ще се слее с теб сред солените капки,
ще засвети като лунен сърп във небето...

Камили

До теб съм като ученичка,
кълбо от нерви преди изпит.
Вечно мъничко сама.
Вързана на възел от тъга...

Като клин в сърцето ми си впит,
като огън ме изпепеляваш.
В ръцете ти е сладка тишина,
че ме обичаш тъй лесно е да си внуша...

Пустинята във мен обхождат
ръцете ти като камили...
В душата ми трепти оазис син,
отпий от мен любовен стих един...