Руми

Вдъхновена от книгата "Любов" на Елиф Шафак, която Веско ми подари, реших да потърся стихове на поетa-суфист Руми (Маулана Джалаладдин Руми). Това е един артистичен свят, в който можеш да се изгубиш, но все пак ето едно от любимите ми стихотворения, в превод на английски:

God has given us a dark wine so potent that,
drinking it, we leave the two worlds.

God has put into the form of hashish a power
to deliver the taster from self-consciousness.

God has made sleep so
that it erases every thought.

God made Majnun love Layla so much that
just her dog would cause confusion in him.

There are thousands of wines
that can take over our minds.

Don't think all ecstacies
are the same!

Jesus was lost in his love for God.
His donkey was drunk with barley.

Drink from the presence of saints,
not from those other jars.

Every object, every being,
is a jar full of delight.

Be a conoisseur,
and taste with caution.

Any wine will get you high.
Judge like a king, and choose the purest,

the ones unadulterated with fear,
or some urgency about "what's needed."

Drink the wine that moves you
as a camel moves when it's been untied,
and is just ambling about.

В пиянството на живота само от нас зависи с какво вино да изберем да се опием. И дали то ще ни накара да пристъпим напред като развързана камила :) Кой може да изкаже по-добре смисъла на живота.

Път

По пътя на моето тяло,
изопнато в мрака на топлата нощ,
веднъж е вървяло, по бялото тяло,
докосване нежно, като блясък на нож...

Докосване с пръсти, горещи и топли,
докосване с устни сочни, добри...
са ме превзели, и са ми дали...
и болка, и страст, и безсолни сълзи....

Запалили огън, искра като слънце...
болезнено чувство за огън и страст,
което отвътре бушува и бъбне,
към тебе ме тегли с всеки дъх, всеки час...

An Imperial Message by Franz Kafka

Не съм го писала аз, но бих искала. Уникален разказ:

http://www.kafka-online.info/an-imperial-message.html

Най-интересното е каква реакция предзвиква, когато го прочетеш?

Малки богове

Колкото по-голям е светът,
толкова повече смалява се богът.

Кога ли пак ще гледаме света
с очи, изпълнени с почуда и тревога.
Кога светкавицата в мрака,
ще ни раздира като трепетно знамение,
а облаците от мъгла,
ще са от Него просветление?

Кога душите ни ще са отново бяла книга,
изпълнена със чудеса?
И ще повярваме че има,
върховна, справедлива доброта...

Светът за нас е вече необятен,
парчета лед и прах се гонят във безкрайност...
И няма знание, което да ни стига...
Към нищо и към никого не храним вярност...

Но колко станали сме по-добри,
по-истински и търсещи човеци?
Във ритъма на крачещите дни
душите ни превъртат обороти.

Дали свален и потрошен
Бог ще ни пази и закриля,
способни ли сме да го отречем,
сърцето ни от ужас без да спира...