Кулинарно

Ръката ти на сантиметри от мене мълчи...
Само при мисълта да ме докоснеш,
кожата на пръстите ми почва да крещи...

Устните ти са като череши зад непристъпна стена...
Домогвам се до сочната им сладост,
дори със риск от разбита глава...

С длани замесваш тестото на гърдите ми,
като набъбнала погача ухаят,
топлата й пара засища глада в мечтите ми...

Да те обичам е като да пия мляко,
тъй бяло, гъсто, тъжно се изливаш в мен,
със нежност, не със страст, държиш ме в плен...

Самота

Когато си пил
и затвориш очи,
светът се върти...

Когато си с мен,
на ръце ме вземи,
и света обърни...

Когато си сам,
и затвориш очи,
самотата боли...

Когато си с мен,
и да рониш сълзи,
солта не горчи...

The Other Me

Trapped in my mind,
I see no solution.
A spiral of aloneness
Inside in evolution...

Desctruction in my feelings,
They hold no string or bond.
The values I have cherished
Give emptiness beyond...

And underneath the tears,
A blankness is still-born,
A different person crawling
Beneath my skin and bone...

Да си сам

Да си сам...
Дали е страшно?
Дали е болка или ужас?
Тъмата стяга обръч от сценарии
около мислите ти...

Да си с някой друг...
Дали сломява самотата?
Дали те кара да споделяш?
Ръцете му са като обръч от желание
около тялото ти...

Но пак си сам...
В душата си поглеждаш
и е пусто...
Дали ще можеш да намериш този някой,
който да превземе с обич
пулсиращото ти сърце...

Джанка

Душата ми лети,
на педи от земята,
във облак светлина,
се гърчи и се мята...

Душата ми трепти,
на крачка съм от тебе,
а ти си ме заключил,
любов не си получил...

И сега? Отпращаш ме
безкрила във нощта.
Ще тръгна напосоки,
да търся незаключена врата...

И мойто зрънце от любов
там ще поникне,
ще пусне корени
и силно ще обикне...

Под джанката, изникнала от него,
ще се поспреш във жарък ден,
по устните си сладост ще изпиташ,
целувайки плода, който е част от мен...

За писането

Да се отпуснеш,
да оставиш думите да потекат,
без посока...

Това е блаженство.
А ти си бог...
От думите се ражда светлина...

Образи новородени,
проплакват изпод пръстите ти
и после крачат по света сами...

Мисли неоформени,
добиват плът, и кръв, и огън,
запалват устните, дори и неизречени...

А светлината в теб е пламък,
изгаряш, чак до болка и до смях,
ръцете ти ли пишат или оголените нерви?

На плажа

Затварям очи и се потапям...
Водовъртежи от слънце, пясък и морски льчи...

Лежа до теб на плажа,
и кожата ми бяла е хоризонтът.
Гърдите ми са планини,
косите ми са ветрове,
очите ми са езера,
ръцете ми са твоят дом.

Няма друго, което да искам в този миг,
освен да се разтворя в теб,
и ти във мен...

Пустота

Пустиня, пустош, пустота...
обречена на самота,
душата ми гладува...

Не я засища твоята любов,
не и достига въздух и простор,
и посред лято, в лед зимува...

Не я докосваш със ръка,
не я наричаш с нежни имена,
тя крее и насън бълнува...

В сърцето ми е скрила прашен спомен,
красив, любовен, но бездомен...
поглежда го и се вълнува...

В очите ми е скрила огън жарък,
и ослепяла от изгарящия пламък,
тя тъжно вика, никой не я чува...

Сърцето ми

Сърцето ми е като тревичка,
заспала под преспа от сняг,
като сърничка,
трепереща в среднощния мрак...

Неспирно ме пита
дали си приятел или си враг?

Когато ме галиш,
душата ми палиш...
А щом се намръщиш,
думите в сълзи превръщаш...

В този водовъртеж от слънце и дъжд,
не си ме попитал нито веднъж
какво сънувам във снега,
защо потръпвам във студа...