Чайка

В синевата безкрайна изчезвам,
на солени вълни се разтапям,
разпъната като сребърна нишка,
всички грижи горчиви помятам....

Две бири, шезлонг и лунна пътека,
раменете ти бели във мрака,
гласът ти морски приказки шепне,
а сърцето ми влюбено чака...

Да се протегнеш, да се пресегнеш,
да го вземеш грижовно във шепи,
да му прошепнеш, че го обичаш
и любовта му в мрака ти свети....

То ще литне тогава като чайка свенлива,
ще се гмурне любовно в морето,
ще се слее с теб сред солените капки,
ще засвети като лунен сърп във небето...