Аз мога да те помня и красив,
аз мога да те помня и замислен,
аз мога да те помня зъл и див,
но също нежен, болен и умислен...
Защото ти бе всичко – моя свят
бележеше на запад и на изток
и аз бях твоя всеки път,
дори когато някой друг поисквах...
Сега съм чужда,
ти си също чужд
и моят свят тъй сякаш се разпада,
на запад и на изток цари смут
и стройният ми ред се разпилява.
И аз забравям даже да помисля,
забравям що е разум и тъга.
И почвам повече да си представям
каква била съм и кога
отново с теб ще крача по света...
