Облаци

На върха на една планина...
върху одеалото, стоплено от твоята ръка...
пoседнахме под безкрайната синева...

Премина облак, два облака, три...
Километри от бели и сиви палитри...
Започна прожекция от облачни филми без субтитри...

Доизмислени от твоето докосване...

Премина самолет,
изписа любовен куплет...

И така,
на върха на една планина,
лежахме ръка до ръка...
А времето спря...

Дете

Тези огромни детски очи...
Тези засъхнали детски сълзи...
Тези протегнати гладни ръце...
Тези нестоплени, болни нозе...
Трошичка вземи, дете нахрани...
И в този миг ръката ти, богословена,
ще спаси не дете, а вселена...

Молитва (2)

Като свещ под дланите ти се топя,
аз съм твоята молитва...
В този храм със мен ела,
там душата ми политва...
Там ръцете ми не спират,
да те чувстват, да те имат...
Там очите ми се взират,
в твойте сребърни сълзи...
Там дъхът ти се разлива
като ручей в ясни дни...
Там душата ми щастлива...
не се моли, а лети...

Сам

Вихър, студ, мъгла и дъжд...
В този вихър изведнъж,
неочакван, неразбран...
аз останах страшно сам...

Слънце, бури и мъгли
и тревожно сиви дни...
непотърсен, некопнян...
в студ и мраз останах сам...

Но в душата ми покълва
странен, огнен, ален плам...
със надежда ме прониква...
Няма да съм вечно сам...

И дъха ти ще усетя...
розов, дишащ, топъл блян,
по тила ми ще се плъзне...
ще почувствам, че си там...