Музика

Копнея да остана все така...
На твоето рамо сложила глава....

Сгушена във блясъка на хиляди звезди,
сгушена във погледа на твоите очи,
нека тази нощ навеки продължи...

Чувствам се тъй тиха и щастлива,
спокойствие в кръвта ми се разлива
във тази нощ солена и красива...

Да можеше навеки да остана!
Тъй тихо до сърцето ти подпряна,
мечтата ми не плаче неразбрана...

И ти до мене винаги бъди,
без думи болката ми разбери
и тихичко със мене поплачи...

Нека тази нощ безкрайно продължи...

Пеперуда

Не е любов... Не е омраза...
Това безкрайно безразличие...
Ума влудяващо безличие...
изтри без болка, без следа...
копнежа, огъня, страстта...

И като малка какавида...
в безбройни нишки се увива...
и скрива поглед от студа...
тази разлюбена душа...

И мъртва спи,
и думи страстни не мълви...
И тихо, тихо, там заспива...
И бледа, болна пак унива....

Дали стените от коприна
ще се разкъсат и двамина...
отново слети във едно
ще скършат нейното тегло...

Дали надежда ще покълне...
Дали напролет ще набъбне...
и ще политне тя навън,
с крила покрити с цветен сън...