Поспри за миг, послушай тишината...
В смеха ми тича светлината,
родила се във топлата ти длан...
Нашепвам в теб... В сърцето ти рисувам...
Във старите ти спомени тършувам...
Във всяка твоя мисъл се прокрадвам...
Мисли за мен, за моите целувки...
Захвърлих дрехи, фиби и обувки...
Трепереща, очаквам твойта ласка...
Ела до мен, стопли ме!
Със дланите си нежно облечи ме...
И събуди смеха ми от среднощен сън...
Няма коментари:
Публикуване на коментар