Пристан

Целият хоризонт е пълен с ръцете ти...
Целият свят е гласът ти...
Говориш ми и всичко е музика...
Ритъмът на сърцето ми, увлечено...

Целият въздух са твоите сладки целувки...
В ръцете ти е пристанът...
Сгушена до теб, забравям всички драми,
прибоят е далече, ти си утрото...

Светлината са твоите очи...
Поглеждаш ме, сърцето ми изгрява...
Отстъпват мракът и студът,
животът почва сякаш отначало...

Изцеляване

Разтворила съм книга.

Погалила крилата й със длани...

политам!

Изпълнена с фантазия,
дали до теб, любов, ще кацна
даже и не питам!

Разтворена във вятъра,
на струни от вълшебни думи
се заплитам...

В сърцето ти се вливам,
и болката от всеки спомен за любов,
разплитам....

Мак

Колко сама мога да бъда в тълпата?
Колко влюбена мога да съм във теб?
Цял ден шляпам боса по тревата,
във сърцето с нов куплет...

Пръстите ти ме рисуват,
устните ми те целуват,
а сърцата ни бълнуват,
оковани в самота...

Във едничък миг огромен,
мислите ми раждат спомен,
спомените пускат корен
и пониквам като мак...

Вятър духва и помита
цветовете без да пита.
Снагата ми в стон извита
е оголена за теб...

Ти ела и прегърни ме,
макът шепне твойто име,
в своите ласки облечи ме,
скрий ме нежно от студа...

Летя

Съзнанието ми е като река,
потекла по скалисти склонове,
а мислите ми - слънчева дъга,
окъпана в златисти летни тонове...

Летя. Във вятъра съм се разтворила.
Усмивките ми като семена се сипят.
Сърцето си за обич съм оголила.
Боли. Ръцете ми за тебе питат...

Ела и цялата ме приеми,
без да се съдим и презираме,
сърцето ми от болка изцери,
животът като песен композираме...

Да сме двама

Ще ме погалиш ли?
Ще ме прегърнеш ли?
Ще ме поканиш ли
да се сгуша до теб,
да избягам за миг от студа?

Дали тази любов е лъжа
кой ще ти каже?
Дали е дим, прах, покаяние,
дали е грях, страст, състрадание?
Аз искам да си до мен.

Ще те обичам ли и в утрешния ден
само сърцето ти знае...
Какво ще пожертваш, за да си с мен?
Какво ще поискаш, от любов заслепен?
Какво ще изгубим, за да сме двама?

Щастие

Дали съм щастлива
попита ме ти,
потънала във облак от мечти,
душата ми дали със слънцето се слива...

Да съм щастлива с тебе
е въпрос на гледна точка,
сърцето ми те моли за отсрочка,
макар в прегръдката ти да кротувам като бебе.

Какво ме кара да не съм щастлива?
Изгубени в съмнения
във мислите си проектираме милиони обвинения...
Как да помогнем на сърцето да избира?

Детство

Щом затворя очи,

на тъмния фон

тишината крещи...

с гласове и сълзи,

с изпълзели от моето детство

страхове и мечти...

Аз потъвам, спирали от страх

се разплитат в сърцето ми,

тъжни спомени, потънали в прах,

пак изплуват и носят ми крах.

Като малко момиченце свивам се,

полудяло от страх и от мрак...

Имам ли сили да се боря сама,

с демоните на нощта?

Те ми носят самота...

Оградена със стена,

не пристъпвам във света

на живота, радостта...

Старата круша

Надеждата покълва във сърцето,
като кълбо от дим се вие и се мята...
Ще се събудя със усмивка на лицето,
с душа, политнала на метри от земята...

Ще бъда силна, смела и добра,
смехът ми ще се слее със вълните,
в очите ти най-тъжната сълза,
като парченца сол ще се разсипе...

В сърцето си видяла светлина,
научила езика на липите,
аз ще политна като мъничка искра,
в душата ти ще разтопя мъглите...

Спасение открила от света,
ще се намърдам като в мидена черупка
във дланите ти, пълни с толина,
душата ми немирно ще се гмурка...

Когато вече нямаш нужда ти от мен
и без да имам нужда аз от тебе,
душите ни не ще са вече в плен...
Гневът и самотата няма да са бреме...

Ще сме по-леки от любовен бриз,
прокраднал се безмълвно с нас под душа,
ще сме по-весели от дяволит каприз,
полегнали прегърнати във сянката на стара круша...

Дали

Неизбежно е да ме боли,

когато си отиваш ти...

От сърцето си те ампутирам,

но от болката замирам...

Дали ще дойде ден да се събудя

и да съм цял отново, да съм с друга...

Или в сърцето ми като мъгла и слънце

ще се промъкваш да посееш зрънце...