Instant

I am, truly, very fine...
Walking, laughing, having fun...
I have never been so broken,
Smiles unsmiled and words unspoken...
I am very, very small,
Lying curled, a tiny ball,
Dreaming not in prose, but verse
A space within, huge universe...
I am hugging, loving you...
Making plans and being true...
But if he comes back, with greedy whispers,
I will choose him, no thought, an instant...

Distracted

Distraction.
A fraction
of action...
My mind floats,
like a bird that rides
a gust of summer wind...
Refusing to think
about bills,
hills,
mills,
treadmills...
Refusing to accept
concreteness,
pinned on a map,
timeschedules,
needs and reputations...
Distraction.
An escape from reality
colored in yellows,
in greens,
and in blues,
in a space within my mind
that sees beauty
as no one else can...

Mirror

I am a fragile tear,
Dripping down an endless trail of happiness...
Born in the space between your hands...
I am a tender word
You whisper softly, lips pressed on my back,
In a white night of passion and laughter...
I am a loving hand,
Touching your face softly, weightlessly,
After a burning day away from each other...
I am you, my love,
Your reflection, ripples in an ocean,
In a mirror of pain, joy and endless hope...
You are me, my love,
You create me with the conscious choice you make,
To fill me up with your love...

Метрото

Да те обичам не е съвпадение,
от вятъра изникнало съмнение...
Душата ми докосна като сън,
като стих, като вятър, като пътник отвън...
Като събуждане сутрин точно в четири без пет,
като колелото в метрото, притисната в ъгъла с теб...
Като дим от кафе зад прозорец с роса,
като пръстите, стиснали кичур мокра коса...
Като хлапе, нагазило в басейна на някой съсед,
като стихче нецензурно, посветено само на теб,
като лист от тефтерче, политнал навън,
като звън на глухарче, подгизнал от сън...
Като суха шишарка, пламнала само за миг,
като огън в камина, като стон много тих...
Като слънчев оргазъм, като лунен пейзаж,
като морския бриз в този сънен колаж...
Като пръстите ти, пълни с пясък, със скреж,
пропълзели под роклята в миг на копнеж...

Завръщане

Целия свят обърнах,
слях се с вятъра,
очите ми изляха езера...
Гърдите ми израстнаха
като планински зъбери...
между бедрата ми
покълнаха жита...
Целия свят обърнах,
за да се върна при теб...
Самотна като мъничка къпина,
понесла във сърцето си света...
на твоя праг със куфара поспирам,
в ръцете ти е само у дома...

Сватбено

На Тити и Мишо

Пристъпвам бавно,

като съботен следобед...

Пристъпвам към теб...

Усещам топлината ти.

Прониква в мен.

Запалва пламъче.

Запалва огън.

Запалва стихия.

Топлината ти в мен се скрива...

Сърцето ми ще прелее.

Ръката ти върху кръста ми

е обръч от огън,

очите ти са искри,

душата ми, 

под твоите пръсти
като струна на цигулка трепти...

Не бързай, моля те,

прегръщай ме бавно,

с нежност, полека,

и нека...

сърцата ни в моето тяло,

и в твоято тяло,

затуптят като едно цяло...

когато днес си казваме ДА.

У дома

В леглото ти се чувствам у дома,
в ръцете ти се гушкам като в мида,
едва отронила отломка от сълза,
усещаш ме, в сърцето си ме скриваш...

Едва прошепнала "Обичам те" и ти
усмихваш се насън и ме прегръщаш,
в съня ти съм облечена в мечти,
в съня си във невеста ме превръщаш...

Не си отивай, тук до мене остани,
хвани ръката ми и никога не пускай,
дори когато силно, искрено боли,
ръцете ми са рай, не ги отблъсквай...