Семе

Една едничка, мъничка тъга
в сърцето ти когато се е скрила,
усещаш се ти повече жена,
по-смела да се справи с всяка сила,
която бури, вятър и мъгли насреща ти ненавистно захвърлят.

Така и аз се чувствам като птичка,
оплетена във мрежа от мъгли,
оплетена във вихър от неспирни,
разгулни ветрови игри.

Но мъничката тайна, скрита в мене,
ми дава сила за живот и за борба,
да падам, ставам, но да ходя,
макар и в кръг, макар и по ръба...

Защото преди хиляди години
обичал си ме ти така,
че си запалил в мене хиляди огньове
и воля за живот и за борба...

И хиляди години от тогава,
туй семе още тлее тихо в мен,
оковите на собствения плен,
не угасиха неговата сила...

Въпроси

Защо обичаме да се измъчваме,
защо приятно е да ни боли…
Дали тогава се чувстваме най-истински,
оголена плът под рояка стрели...

Аз искам да съм щастлива и лека,
да забравя тази смешна и страшна тъга,
да обичам у всеки човека,
на наситя стотици жадни гърла...

с обич!

Само да се науча да обичам,
напук на всеки и всичко,
да спра да мразя, да ревнувам, да искам,
да стана чиста и лека като бистра вода...

Да дам на всеки да ме изпие,
да попия в жадната суха земя
да се превърна във водна стихия,
която дарява живот, и храна...

И да се върна при него така,
капка бяла и бистра вода,
да ме отпие и да си спомни,
колко болезнено негова аз съм била...

Желание

Когато те целувам,
целият свят се завърта около мен,
изпадам в безтегловност.
От очите ми бликват сладки сълзи…
Същите потичат между бедрата ми...

Такава страст е неспособен да запали у мен
никой, освен онзи, когото жадувам...