Нишки от любов

Твоето докосване ме разнежва,
усукваш ме с пръсти като кълбенце от прежда...
Търкулваш ме като нишка бъбрива,
на сърцето през лятната нива...

Оплитам се като брънка горчива,
неумела да свърже сърцето насила,
но умела да се разплаче,
при вида на цъфтящо глухарче...

Разгъвам се като късче от свила,
полудяла от нежност в ръката ти мила,
и разкрила пред очите ти шарки,
свенливо пазени, пролетно ярки...

Южен вятър

В какъв студен и леден вятър се превръщаш,
когато у дома при мен се връщаш.
Смразяваш огъня в кръвта ми
и мачкаш с кални пръсти любовта ми...

Но пролетта отвъд прозореца намига,
като въздишка в гънките на стара книга...
Надеждата, покълнала със нея,
южняка ще докара да ме сгрее...

И този вятър нов, вълнуващо самотен,
от огъня в очите ми затоплен,
ме залюлява като бебе върху облак,
усмихнало се в нечий влюбен поглед...

Другият

Видях те!
Във миг познах те...
В сърцето ми проникна светлина...

Днес чувам всяка дума,
Вселената, която ми продума,
пробудена от сън и пълна с обич...

В очите ми се криеш,
от топлите ми устни огън пиеш,
със пръстите си ме докосваш като слънце...

Дали и утре ще те видя,
дали в морето от лица ще те открия,
е без значение. Сега си тук...

Дори без стон, дори без звук,
очите ми със твоите разговарят,
познали в другия частицата от мен...