На сън

Толкова съм готова да обичам...
както никога преди,
сърцето ми е облак...
в сърцето ми си ти...

Толкова наивно те обичам...
без планове и блянове...
Само аз и ти
във мигове на радост, която чак боли...

Толкова ми липсваш,
че все едно си истински,
а ти си само сън,
в сърцето ми се криеш. Ела, излез навън...

Ела, ще ме познаеш
по топлите ръце,
по синьото в очите,
по златното сърце...

Рисуване

Да питаш за смисъла на живота...
дали има смисъл?
Ти избираш как да живееш...
тук и сега,
вчера, или пък утре...
Дали всеки миг, който изживееш,
ще те промени,
ще те направи по-силен...
Или ще се скриеш в черупка,
живота ще намразиш,
с душа, разкъсана на дрипи...
Всяко твое утро е платно,
вземи мастилото! Рисувай
пламък, страст, любов,
реки от детски смях,
ръката ми рисувай,
докато протягаш пръсти,
за да я хванеш силно в шепи...