Синьо

Объркано и диво е в сърцето ми.
Дали обичам теб или мечтите ти...
Дали откривам нежност във очите ти...
Не знам.

Докато се учех да съм силна и сама...
Ти се промъкна като пушек от комин...
Погледна ме със поглед мрачно син...
Потънах...

Сега светът сме аз и ти,
откривам утре-то във твоите мечти...
Когато съм сама не ме боли...
Защото знам, че някъде си ти...

Прошка

Да бъдеш смисъл,
да виждаш светлина...
Да се опреш на нечия ръка...
Да виждаш утрото във нечии очи,
Да стискаш зъби,
а сърцето да крещи...
Да си за някого и болка, и искра...
Изпитвал ли си някога това...
Изпитвал ли си някога тъга,
по нечия изплакана сълза,
и болката във миг неудържим,
когато нараниш човек любим...
Тогава няма връщане назад,
и егото тогава става враг...
Защото да обичаш, да болиш,
изисква сам на себе си да си простиш...