Дали си дръзвал да обичаш?
Дали си ставал на кълбо?
Във вените ми сякаш бясно тичаш,
а в мозъка ми караш колело...
Дали си се заслушвал как говоря?
Или си оглушал от собствената си вина?
Със риск за стотен път да се повторя.
Обичам те. Не обич, а вълна.
Помете бендовете ми като вихрушка,
заля поляните ми с утринни сълзи...
Целуваш ме. Боли като градушка,
убила лятото, житата, моите мечти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар