Кого виждаш?

Гледаш към мен, но кого виждаш?
На бялата стена на лицето ми
си проектирал своите видения
и доизмисляш ме.
Не чуваш
мечтите ми, сълзите ми,
не чуваш болката, с която ти говоря.
Избледнява и изчезва моето лице.
Остава само нарисуваната с молив линия
от твоето съзнание.

Триъгълник

Омагьосала съм се в този триъгълник.
Виждам само тези очи,
пронизващи.
Чувствам само тези ръце,
галещи и топли.
Чувам само този глас,
идващ от безкрайно далече.
Друга съм,
а не мога да те забравя
и ме боли.