Твоето докосване ме разнежва,
усукваш ме с пръсти като кълбенце от прежда...
Търкулваш ме като нишка бъбрива,
на сърцето през лятната нива...
Оплитам се като брънка горчива,
неумела да свърже сърцето насила,
но умела да се разплаче,
при вида на цъфтящо глухарче...
Разгъвам се като късче от свила,
полудяла от нежност в ръката ти мила,
и разкрила пред очите ти шарки,
свенливо пазени, пролетно ярки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар