Светлина

Във стаята ти днес не свети?
Къде изчезна? Сянка сред мъгла?
Дали бе истинска искрицата надежда,
която във сърцето ми пося?

Къде се скиташ? И къде се топлиш?
Намираш ли утеха във дъжда?
Дали понякога към мен поглеждаш,
когато паля свещ за тебе във нощта?

Мъждука пламъче в дома ми, на перваза,
запалено от мъничка искра,
която още свети някъде в сърцето,
жарава тлее жива в пепелта...

Във бурята намираш ли утеха?
Привиждаш ли във мрака моята протегната ръка?
Обходил друмища далечни, тук при мене
ще се завърнеш да намериш светлина...

Синьо лято

Стихийно синьо лято

ме превзема...

Обгръща мислите ми...

луда теорема

от слънце, пясък, облаци, вълни,

забъркани в коктейл

от моите ръце и твоите очи...

От никъде, полека, неусетно,

ти се промъкна като слънчева искра,

събуди лятото от сън дълбок,

разбуди и сърцето ми със скок..

А тялото ми, изсушено като прашна нива,

любов от устните ти с жадна страст попива...

Молитва

Тишина е в сърцето ми,
тишина и молитва...
Празна лента от спомени
със южняка политва...

Да целувам е трудно,
твоите устни са спомени,
наводнили сърцето ми,
във душата ми с корени...

Да обичам е тягостно,
във вина съм облечена,
всяка ласка със другиго
е на болка обречена...

Да съм с друг е напразно,
непосилно усилие,
да съм бляскава, влюбена,
над сърцето насилие...