Върба

С тъничка червена рокля,
с пламъче от нощен грях,
ти по улицата мина,
аз по тебе полудях...

Щом усмивката ти - слънце
днес изгря във моя двор,
там поникна неполиван,
кичест, строен, снажен бор...

Щом ръцете ти небрежно,
ме докоснаха сега,
във сърцето си те грабнах,
като мъничка сърна...

В моята прегръдка топла
приюти се от дъжда,
и до бора ще поникнеш,
като тъничка върба...