Белите нощи,
в които безпирно
се галим с очи
и със устни...
Белите нощи
са тайнствени
бисери,
под лунни пътеки
наръсени...
Гласът ми е дрезгав
и стене във мрака,
ръката ми
тебе рисува...
Вкусът ти горчив е,
сякаш вино тръпчиво,
във бъчвата
лудо танцува...
Няма коментари:
Публикуване на коментар