Тишина

Изгубих ли се или се намерих?
На кръстопът приседнала е моята душа...
Керваните с камили покрай нея бродят...
И странници със думи мъдри я тешат...
Поспри и ти, и даже не продумвай!
Седни до мен, поспри се ей така...
Да споделим минутка тишина!

Сватбата на слънцето и морето

Прежуря слънцето. Оловна жега...
Морето се протяга като гола, хубава жена...
Поклаща сладострастно своите бедра...

А слънцето е полудяло от копнеж...
Лицето му гори от страст; ще се стопи!
Морето цял ден сладострастно му шепти...

И най-подире вече се предаде!
И презглава се втурна в хладните вълнисти дълбини...
Със огнен вик на страст глада си утоли!

Изцяло

Аз искам, искам теб!
Аз вярвам, търся, моля...
Върви със мен напред,
изпълвай ме с тревога!

Но само не мълчи!
Не ме мъчи така...
Крещи, шепти, гали,
обичай ме изцяло...