Разминаване

Прегърна ме през кръста,
каза ми, че се правя на недостъпна.
Не разбра ли?
Бях свалила всички прегради...
Сърцето ми се подпали...

На сутринта ме гледаш през пръсти, 
леко се мръщиш...
Не помниш имена...
А мислите ми цяла нощ до тебе са спали.
Не разбра ли?

И по пътя, по който до днес сме вървяли,
пак поемаме, по диагонали,
които се срещнаха само снощи.
Интервали... На фона на зимната нощ.

Е, сега вече разбра ли?
Едва ли тази лудост ще ни подпали.
Но моите устни, за тебе копняли...
ще пазят нощта в паметта си за теб...
А римите, полудяли, ще рисуват твоя огнен портрет...

Изгаряне

Нощ, а някой припява във мрака
дрезгав припев от песен любима...
Ти приближи се, дъхът ти ме лъхна
и ме помете като морска лавина.

На забавен каданс пристъпвам към тебе...
Пеперуда, привлечена от лампа горчива.
А ръката ти, полегнала е на кръста ми
и в обръч от надежди ме ситно увива...

Смееш се, мразиш ме, забравяш ме, гониш ме,
тази тръпка с кръвта ми се слива...
И сто обещания без думи нашепваш ми
в тази нощ натежала и дива.

Магия

Морето нашепва легенда забравена,
ръката ти рисува приказки в косата ми.
Пясъкът прониква под полата ми
без да среща съпротива...

Сега сме едно, а преди миг бяхме двама,
тази морска магия като в сън ни превзе.
А звездите падат в очите ми, 
падат в тъмното и бездънно море.

Падна и ризата, паднаха дънките,
и целият хоризонт се изпълни с твоите ръце...
Татуировка се мярна, изчезна,
чувам само туптящо море и сърце...

В този миг ти разтваряш крилата си златни
и ме отнасяш високо, дълбоко,
виждам само сиво небе.
И разпознавам, че те познавам
още от кълн, от зародиш, от яйце, от дете...