Животът на Пи

"Животът на Пи" те хваща като в цветен сън и не те пуска до края. Честно казано, на финала, ми се искаше да започне от начало. Това е филм - магия, който въплъщава есенцията на кино изкуството - да разказва истории. А тази история е толкова вълнуваща, че спира дъха и не те пуска дни наред...

Историята е на Пи - момчето, което е едновременно индус, християнин и мюсюлманин и неспирно задава въпроси за Бога и хората. Дали като наказание за това любопитство, или като награда, но той получава шанса да се изправи лице в лице с Бог. Загубил семейството, любовта и всяка връзка със света, той открива сърцевината на надеждата в неистовото желание за живот. Оцеляването неизбежно минава и през опознаването на тъмната човешка страна, дивия звяр в себе си, с който Пи трябва да се научи да живее и с който на финала трябва да се раздели, без да поглежда назад...

Това е един много красив филм. Някои от сцените са болезнено красиви. Но зад цялата тази красота прозира неизменно, жестоко, неумолимо, диханието на Природата и Бог. Интересно, въпреки че този филм е толкова анти-религиозен, той дава най-поетичното определение на вярата, което съм чувала напоследък. Вярата е онази прекрасна история, приказката, магията, която прави света, в който живеем, не просто поносим, а го превръща в място, където се прехласваме по красотата, любовта и живота.

Самият акт на разказване, на създаване на истории, е целебен. Изпълва ни с надежда. Дава ни възможност да осмислим съществуването си. И ни помага да оцелеем. Не истината е важна, а историята, с която ще я разкажем... Защото истината е недосегаема, но думите, с които избираме да я пресъздадем, определят какви сме и в какво вярваме.

Да не забравя да спомена, че филмът е индийски, което някак го прави още по-ценен в моите очи :)

New Year's Resolutions

Веднъж се съветвах с Жаки какъв подарък да купя за рожден ден и тя ми каза следното: "Подарявай преживявания, а не вещи"... Много хубав съвет, който се опитвам да следвам от тогава.

Може би затова един от любимите подаръци, които можете да ми направите за рождения ден, е книга. А за последния си рожден ден получих много книги :)

Вече приключих първата и бързам да споделя един чудесен цитат от нея: "Естественият ни порив е да изследваме, да изразяваме творческия си потенциал, да търсим удоволствие и да избягваме болката".
Естествено, с времето този порив се цивилизова от семейството, училището, обществото и всякакви други институции на Матрицата. Но да се поддам на естествения си порив ми се стори като една прекрасна идея за изкарване на Коледните празници и вдъхновяващо пожелание за 2013. В резултат, снощи изкарах една прекрасна вечер, изразявайки творческия си потенциал и скоро може да се престраша да демонстрирам резултата и тук :)

Книгата, от която идва цитатът, е "Петото споразумение" от Дон Мигел Руис и Дон Хосе Руис, на изд. Кибеа. Светът не свърши този месец (слава богу), но се надявам, че цялата дискусия за края му, ни е накарала да се вгледаме по-дълбочко в себе си и да открием някои отговори. Като например какво искаме, какво търсим и какво би ни направило по-добри хора...

Тя вижда някой друг

Aз гледам теб, ти гледаш нея;
тя гледа него, той гледа някой друг...

В този водовъртеж от свързани очи,
в този кипеж от преплетени съдби
душата ти кога ще се смири?

Кога ще обикнеш човека пред теб,
кога ще го видиш, човека до теб?

Спри да мечтаеш, спри да кръжиш!
Спри да копнееш, спри да тъжиш!
Тук и сега, той е твойта съдба!