Някой те обича

В сърцето ти усмивка грее,
по устните ти слънце тича,
защото някой те обича...

Разминаване

Целуваш ме, прегръщаш ме,
разтапям се.
А после в мрака си отиваш.
Убежище намирам във ръцете ти,
а после на кравай от студ се свивам.

Усмихваш ми се нежно, и ме галиш,
говорим за света и за живота.
Но на сърцето ми стоте въпроса,
остават незададени, излишни...
По устните изсъхват прецъфтели вишни...

Не чуваш ли гласа ми, щом вятърът запее?
Не виждаш ли усмивките,
когато в твоето сърце душата ми прелее?
Не съм ли твоето малко вдъхновение,
не съм ли красота, любов и заслепение...

Как избира сърцето?

Кого искам до себе си?
Ти ли си принцът,
който се крие в гънките на мозъка ми?
Когато съм с теб,
на какви везни те тегли сърцето ми?
Мога ли да знам дали си истински?
В кой миг съм сигурна, че ти си той?
Как избира сърцето?
Ако сега си задавам тези хиляди въпроси,
дали е знак, че не съм те открила?
Заслепява ли ни страстта?
Или огънят ражда истинското начало?

Изчезва ли магията?

Преди ме докосваше
без думи мислите ми омагьосваше...
Сега си говорим за пране, за бюджети,
за крушката в коридора, която не свети...

Изчезва ли магията?
Разпада се на любовта стихията...
Угасват миговете, във които се прегръщахме,
и нощите във дни обръщахме...

Животът ни е сякаш сделка,
кой взел, кой дал, захлупени в панелка,
във мислите си даже не летим,
кога успяхме да се приземим?

Аз искам да ти нося красота,
в живота, във сърцето, у дома...
Отказвам да съм земна и практична
Отказвам да съм кротка и прилична.

Уроци по география

Ако събера всички сълзи от очите си,
дали ще напълня река,
море,
океан,
хидросфера?
Мерна единица дали ще намеря?

Сълзите в какво се измерват?
Обем,
пълноводие,
горчивина?
Солените дири в сърцето ми имат ли дължина?

Какво са изкопали в душата ми?
Поле,
море,
планина?
Сълзите ми прекрояват картата на моята душа...

Кула

Има нещо тъмно в тебе,
нелогично, неприлично.
Плаши ме и ме привлича...
Като черен дъжд по тялото ми тича...

Като бурен облак се изливаш върху мене,
любовта ти на моменти ме превива като бреме...
Не пречупвай зелените клонки на моето тяло,
съхрани сърцето ми цяло...

Не ме помитай във водовъртеж от желание,
животът ми е кула, вдигната с прилежност и старание,
а на върха, щом лабиринта до сърцето ми решиш,
като принцеса чакам те, от дракона да ме спасиш..

Кофеин

Така те обичам, като болка и стих,
като тъжен въпрос, като вятъра тих...
Ела сънен до мене, в утринната мъгла,
отпий от моята чаша, погали ме с ръка...

Искаш да ме залееш с водопад от въпроси,
а сърцето ми копнее сто целувки да изпроси...
Но поспри се, за миг замълчи. Тишина...
В нея бясно препускат две самотни сърца...

Кожата ми е пропита с аромата на кафе,
лекичко отпий от мене, с устни като кадифе.
Кофеинът ще заблъска съненото ти сърце,
ще отвори път за мене в твоите топли две ръце...

Прошка

В този добродушен ден,
слънчев, топъл и смирен,
прошка се търкулнала сред хората,
да изличи в сърцата им тревогата...

Ти душата си претърси ли?
Думи да простиш потърси ли?
Сребърната диря на надеждата
вие се на прошката от преждата...

Търкулне ли се прошката в краката ти,
не я подритвай като камъче в душата ти,
а приеми я с поглед светъл и смирен
и съхрани я като гост благословен.

Ако в сърцето си обидата строшиш,
ако за прошка думи първи промълвиш,
сам бог ще се разплаче от смирение,
ще те изпълни със крила и вдъхновение...

Неочакваните спасители в живота ни

Всеки има нужда от спасител. Да спасиш сърцето си от цинизма, да опазиш любовта си от съмнения и недоверие, да съхраниш мечтите си в сблъсъка с реалността и присмеха, да повярваш, че някой ще те спаси, ако сам ти не си готов да се спасиш... Спасението се крие зад ъгъла. А спасителят може да ти се яви в неочаквани форми. Дори като гладен риж котарак с дълбока рана на крака, свил се на прага ти в един навъсен мартенски четвъртък.

Това е Боб. Един безкрайно интелигентен, харизматичен и самоуверен котарак, който дали случайно, дали съдбоносно, се изпречва на пътя на уличния музикант Джеймс. Броени дни след това, те заживяват заедно. От тази тяхна среща се раждат поне две истории за спасение и изцеление.

Ранен в схватка, болен и гладен, котаракът намира подслон, храна, любов, грижа и топло местенце до радиатора. Наркозависим, отчаян от живота, изхвърлен от коловоза на щастието, невидим за хората, Джеймс открива шанс за ново начало, цел, приятели, и протегнати за помощ ръце. Две души намират начин да общуват и доказват, че истинската връзка между живите същества не са думите.

Ден след ден, Джеймс излиза да свири заедно със своя нов риж приятел. И лека полека светът му се преобразява. Все повече хора се спират до необикновената двойка. Монетите в калъфа на китарата се удвояват. Добрите жестове връщат вярата в живота. Дрогата става ненужна. Дори слънцето започва да грее по-ярко. Чистосърдечната грижа за друго живо същество открехва прозорчето към спасението...

Най-вълнуващото в историята на Джеймс и Боб е това, че е съвсем истинска. До ден днешен можете да се срещнете с тях по улиците на Лондон. Боб си пада по плюшени мишки. А Джеймс продава списания, свири на облепена с тиксо китара и гледа с надежда към бъдещето.

Тяхната необикновена история е описана в автобиографичната книга Уличният котарак Боб на изд. Книгопис. Прекрасният превод е на Анелия Янева. Свърших книгата на един дъх, буквално я изгълтах, толкова лесно се чете. На моето копие, Жоро Александров, основателят на Книгопис, отбеляза, че това е книга за всеки, който има нужда от спасение. Не подминавайте своя Боб и прегърнете втория шанс...
А ако искате да се запознаете с Боб и Джеймс, ето няколко филмчета за тях:
http://www.youtube.com/watch?v=Vl2nBSqpsRA
http://www.youtube.com/watch?v=MePaWG7g5FA
http://www.youtube.com/watch?v=PccD1ULea4A

Поздрав

И поздрав на всички дами за 8-ми март с линк към едно прекрасно стихотворение от блога Доброти и Баневизми. Направо сте жестоки...http://dobanev.blogspot.com/2013/03/blog-post_3523.html

Среща в пет

Жълта и огнена,
извивам се,
паля се,
моля се,
и идвам към теб...

Страстна и жадна,
алчна,
коварна,
различна,
с целувки от мед...

Отрова и захар,
стихия и пламък,
любов и омраза,
вода или камък,
в очите ми огън и лед...

Ще дойдеш ли с мене,
лекота
или бреме,
целувка
и семе.
Довечера. Вкъщи. Във пет...

8 Март

Празнувам своя празник
и за теб
ще бъда аз красива, нежна, бяла.
В душата ми топи се още скреж
от тази наша ледена раздяла.

Мълчиш.
През хиляди стени,
мълчанието ти чувам безпощадно,
и сякаш вече не боли...

Мълчанието ти ми напомня,
че със теб
умеех да мълча дори за френски поети,
за физични закони,
за далечни комети...

Празнувам своя празник.
Днес съм красива и опасна
и с чужди комплименти съм съгласна
да осъмна...

А ти мълчиш. Ти толкова си тих.
Мълчанието си подари ми като стих...