Изпълнена съм с тишина.
Крещи. Ушите ми пронизва...
Талази болка във кръвта
изливат се. Болят. Не стихват...
В ръцете ми е празнота.
Изпълнена със твойто име.
В леглото ми е самота.
Копнеж по нищо не изпитвам...
Изпълвам дните си със страст,
препускане през календара,
не спирам даже и за час,
не спирам, за да те забравя...
Но в мънички минутки самота,
ти се промъкваш като сладка мисъл,
живота ми изпълваш с красота...
Отсъстваш! А ми даваш смисъл...
