Днес или утре

Днес или утре или някога,

после, сега или вчера...
Никога или понякога
мислиш ли си за мен?

Стон, мисъл, прашинка,
сянка, дума, власинка,
косъм или пък снимка...
напомнят ли ти за мен?

Пишеш, четеш, вечеряш,
къпеш се, смееш се, споделяш,
играеш, работиш, със друга леглото разделяш...
Забрави ли, че и аз бях тук-там?

Или тънка мисълчица-свещица
някъде си запалил за мен?
Нейде си скътал  спомен самотен
с усмивки-целувки от мен напоен...

Обичам те

Обичам те с ръце, със устни и с очи,
обичам те със длани и с усмивки,
обичам те, макар и да боли,
обичам те, макар и да сме чужди...

Защото ти си с друга в този час
и в мислите си вдигаш й олтари.
Защото беше всичко между нас,
но моето сърце не те прежали...

Защото в сънищата си не спя,
за теб разтварям длани безутешно
и моля се ти също във съня
да ме прегръщаш силно и сърдечно...