Черна магия

Мисълта за теб е гореща сълза,
капва и бавно прогаря листа:
образи отминали,
спомени застинали,
виждам през дупката обгорена и сива
и сърцето ми пламва като рана лютива…

Отчаяние е грозна дума,
кошмарна,
сива,
в душата ти се завира
и там стиска,
притиска
докато болка изстиска...

Мислех, че мога да те забравя
в водовъртеж от десетки ръце,
които разкъсваха моето сърце,
галейки бедрата ми,
мачкайки косата ми,
презирайки мечтата ми,
политнала към теб...

Оставях се друг да ме целува,
затварях очи и за миг само ликувах,
защото виждах теб във мечтите си,
притиснал душата ми до гърдите си.

Но секундата се разтапяше в мрака...
Оставaше само солта от лъжата...
И мисълта - колко далече трябва да стигна,
магията черна твоя да вдигна?

Змей

Змей-горянин сред тъмата
открадна ме от чешмата,
напи ми водата
и ме затвори
в тъмни, каменни двори...

И няма, няма кой да ме намери
зад тези тежки зидани двери.
Сърцето ми само си говори,
за моя любим насила той го затвори...

Заключи ме зад сто врати,
а последната врата
аз затворих я сама,
защото мислите по тебе
са като лепкава мъгла,
в която ще се задуша...

Очите ми не виждат светлина
зад тази тежка каменна стена...

Но след десет години
зад високи прегради
твоите очи-кинжали
пак политнаха към мен.

Къде ме намери,
как по камъка се изкатери,
как почука на моите двери...
Как ги разтвори и ме прегърна,
как сърцето ми се преобърна,
как срама ми пребори,
как на рогозката ме събори...

Как си тръгна,
как не се върна
и зад стената
сърцето ми пак се разплака..

Седя зад тъмната стена
и питам бялата сълза
по-самотна мога ли да бъда
след като дойде не да ме спасиш,
а пожара във душата си да угасиш...