Ръката ти на сантиметри от мене мълчи...
Само при мисълта да ме докоснеш,
кожата на пръстите ми почва да крещи...
Устните ти са като череши зад непристъпна стена...
Домогвам се до сочната им сладост,
дори със риск от разбита глава...
С длани замесваш тестото на гърдите ми,
като набъбнала погача ухаят,
топлата й пара засища глада в мечтите ми...
Да те обичам е като да пия мляко,
тъй бяло, гъсто, тъжно се изливаш в мен,
със нежност, не със страст, държиш ме в плен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар