Джанка

Душата ми лети,
на педи от земята,
във облак светлина,
се гърчи и се мята...

Душата ми трепти,
на крачка съм от тебе,
а ти си ме заключил,
любов не си получил...

И сега? Отпращаш ме
безкрила във нощта.
Ще тръгна напосоки,
да търся незаключена врата...

И мойто зрънце от любов
там ще поникне,
ще пусне корени
и силно ще обикне...

Под джанката, изникнала от него,
ще се поспреш във жарък ден,
по устните си сладост ще изпиташ,
целувайки плода, който е част от мен...