Сърцето ми е като тревичка,
заспала под преспа от сняг,
като сърничка,
трепереща в среднощния мрак...
Неспирно ме пита
дали си приятел или си враг?
Когато ме галиш,
душата ми палиш...
А щом се намръщиш,
думите в сълзи превръщаш...
В този водовъртеж от слънце и дъжд,
не си ме попитал нито веднъж
какво сънувам във снега,
защо потръпвам във студа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар