Надеждата покълва във сърцето,
като кълбо от дим се вие и се мята...
Ще се събудя със усмивка на лицето,
с душа, политнала на метри от земята...
Ще бъда силна, смела и добра,
смехът ми ще се слее със вълните,
в очите ти най-тъжната сълза,
като парченца сол ще се разсипе...
В сърцето си видяла светлина,
научила езика на липите,
аз ще политна като мъничка искра,
в душата ти ще разтопя мъглите...
Спасение открила от света,
ще се намърдам като в мидена черупка
във дланите ти, пълни с толина,
душата ми немирно ще се гмурка...
Когато вече нямаш нужда ти от мен
и без да имам нужда аз от тебе,
душите ни не ще са вече в плен...
Гневът и самотата няма да са бреме...
Ще сме по-леки от любовен бриз,
прокраднал се безмълвно с нас под душа,
ще сме по-весели от дяволит каприз,
полегнали прегърнати във сянката на стара круша...
Няма коментари:
Публикуване на коментар