Съзнанието ми е като река,
потекла по скалисти склонове,
а мислите ми - слънчева дъга,
окъпана в златисти летни тонове...
Летя. Във вятъра съм се разтворила.
Усмивките ми като семена се сипят.
Сърцето си за обич съм оголила.
Боли. Ръцете ми за тебе питат...
Ела и цялата ме приеми,
без да се съдим и презираме,
сърцето ми от болка изцери,
животът като песен композираме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар