понеделник, 19 август 2013 г.

Летя

Съзнанието ми е като река,
потекла по скалисти склонове,
а мислите ми - слънчева дъга,
окъпана в златисти летни тонове...

Летя. Във вятъра съм се разтворила.
Усмивките ми като семена се сипят.
Сърцето си за обич съм оголила.
Боли. Ръцете ми за тебе питат...

Ела и цялата ме приеми,
без да се съдим и презираме,
сърцето ми от болка изцери,
животът като песен композираме...

Няма коментари:

Публикуване на коментар