Мак

Колко сама мога да бъда в тълпата?
Колко влюбена мога да съм във теб?
Цял ден шляпам боса по тревата,
във сърцето с нов куплет...

Пръстите ти ме рисуват,
устните ми те целуват,
а сърцата ни бълнуват,
оковани в самота...

Във едничък миг огромен,
мислите ми раждат спомен,
спомените пускат корен
и пониквам като мак...

Вятър духва и помита
цветовете без да пита.
Снагата ми в стон извита
е оголена за теб...

Ти ела и прегърни ме,
макът шепне твойто име,
в своите ласки облечи ме,
скрий ме нежно от студа...