Няма как да пропусна случващото се през последните няколко дни и да не говоря за протестите. В петък докато сутринта сънено си преглеждах сутрешната преса с чаша кафе, имам чувството, че като с чук ме удари новината за назначението на Пеевски. Събудих се. И не само аз.
Докато пътувах към центъра, за да се включа в първия протест, в таксито слушахме някакво радио. Не запомних дори името на предаването. Но цитирам по памет репликите на слушателите, които ми направиха огромно впечатление:
- Здравейте, обажда се Х. Аз съм гласоподавател на БСП. Ще се включа в протеста обаче, тъй като се чувствам предадена и излъгана. Срам ме е пред приятелите ми, които убеждавах да гласуват за БСП на последните избори, с аргументите, че ние сме защитници на нов морал в политиката. Днес те ме питат какво става, а аз не знам какво да отговоря.
- Здравейте, обажда се Хасан Хасанов (примерно). Отивам на протест, защото смятам, че днес политиците ни минаха всяка граница на наглост. Няма друга дума освен тази: наглост.
Дори само тези няколко минути в таксито ме изпълниха с толкова надежда. Защото това очевидно бяха хора, които мислят и имат съвест. Независимо от многото граници, които нашите политици се опитват да чертаят между нас, този протест обедини интелигентните млади хора от всякакъв цвят и произход.
Защото за толкова години политическа реалност в България, именно хората със съвест никога не намериха точната партия или платформа, в която да се припознаят и която да ги представлява. Оставахме излъгани, измамени и често, в крайна сметка апатични... В този петък се събудихме от безразличието и вцепенението, в които бяхме изпаднали. Надявам се нашето безсъние да продължи по улиците на лятна София, за да се превърне гласът ни в траен коректив на увравлението на нашата държава. #ДАНСwithME
Няма коментари:
Публикуване на коментар