Господи, колко бях влюбена!
В очите ти душата ми изгубена
намираше безкрили сънища...
Сънувах те! И нощ след нощ,
събуждах се във полунощ
със мисли пълни с твоите ръце...
Прегръщах те! Ти после си отиваше,
сърцето ми от болка сякаш спираше,
очаквах всяка твоя дума кратка...
Когато ми говореше, политах,
от думите венец любовен сплитах,
но той увехна бързо, неполиван...
Сега парченца от сърцето си събирам,
за нова обич сили прегрупирам...
Напукана любов за друг дали ще имам?
Няма коментари:
Публикуване на коментар