Да си щастлив е също вцепенение,
живота ти лишава от вълнение,
от контрапункт...
Усмихваш се, умът ти е заспал,
и мислите ти гаснат върху фона бял
на чувството за еуфория...
И тайничко копнееш да боли,
светът е романтичен през воал сълзи,
които те пречистват...
Страданието прави ли те необикновен?
Готов ли си да страдаш ден след ден,
но да си жив...
Или избираш да е бяло и невзрачно,
без помен от вълнение опасно,
но без мечти...
Мечти,
които да преследваш
и да те боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар