Преди ме докосваше
без думи мислите ми омагьосваше...
Сега си говорим за пране, за бюджети,
за крушката в коридора, която не свети...
Изчезва ли магията?
Разпада се на любовта стихията...
Угасват миговете, във които се прегръщахме,
и нощите във дни обръщахме...
Животът ни е сякаш сделка,
кой взел, кой дал, захлупени в панелка,
във мислите си даже не летим,
кога успяхме да се приземим?
Аз искам да ти нося красота,
в живота, във сърцето, у дома...
Отказвам да съм земна и практична
Отказвам да съм кротка и прилична.
Няма коментари:
Публикуване на коментар