Кофеин

Така те обичам, като болка и стих,
като тъжен въпрос, като вятъра тих...
Ела сънен до мене, в утринната мъгла,
отпий от моята чаша, погали ме с ръка...

Искаш да ме залееш с водопад от въпроси,
а сърцето ми копнее сто целувки да изпроси...
Но поспри се, за миг замълчи. Тишина...
В нея бясно препускат две самотни сърца...

Кожата ми е пропита с аромата на кафе,
лекичко отпий от мене, с устни като кадифе.
Кофеинът ще заблъска съненото ти сърце,
ще отвори път за мене в твоите топли две ръце...