Целуваш ме, прегръщаш ме,
разтапям се.
А после в мрака си отиваш.
Убежище намирам във ръцете ти,
а после на кравай от студ се свивам.
Усмихваш ми се нежно, и ме галиш,
говорим за света и за живота.
Но на сърцето ми стоте въпроса,
остават незададени, излишни...
По устните изсъхват прецъфтели вишни...
Не чуваш ли гласа ми, щом вятърът запее?
Не виждаш ли усмивките,
когато в твоето сърце душата ми прелее?
Не съм ли твоето малко вдъхновение,
не съм ли красота, любов и заслепение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар