вкочанена в самота, мисълта ми се прекръства.
Кръв и смърт ми носи мракът – на съня ми извращения.
Часовете се разтапят на фрагменти от видения.
Всяка нощ ми носи смърт
и се раждам пак със утрото,но във вените ми спят
гласовете на отвъдното.
Уши притискам с треперещи длани,
за да спра талазите на мрака,но мислите ми са отвътре раздрани
и в мозъка агонизиращ нощта пак ме чака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар