Преглед на печата

Тази седмица прочетох две книги: първо „Far from the Madding Crowd” (Далеч от влудяващата тълпа, Penguin Books) на Томас Харди и след това „Слугинята” (The Help) на Катрин Стокет (ИК Enthusiast, превод Катя Перчинкова). И тъй като ги прочетох в една и съща седмица няма как мислено да не ги сравнявам. И двете са горещи, вълнуващи, със силни женски характери в тях. И двете извикаха сълзи на очите ми, но ако затворя очи и се попитам кои са завладяващите образи, които ще запомня, отговорът несъмнено е в полза на класиката.

„Слугинята” е типичен представител на модерния силно четивен, увлекателен американски роман. Темата за сегрегацията е емоционална, полемична и си плаче да попадне в категория бестселъри. И въпреки че те докосва дълбоко, книгата остава някак плоска, защото всяка мисъл, всяко изражение на героите ни е детайлно обяснена, анализирана, смляна, за да не пропуснем да си направим правилния извод. Въпреки че всяка от главните героини – Скийтър, Мини или Ейбълийн, говорят от свое име, нямам чувството, че наистина ги познавам. Въображението ми рисува ясен образ (след като гледах и филма, вече нямя как да избягам и от екранните образи), но без дълбочина.

Докато в романа на Харди цяла една любовна история се развива сякаш между другото на фона на идиличния или влудяващо антагонистичен селски пейзаж, а Батшиба и Гейбриъл не обменят повече от 3 страници диалог в цялата книга. Сред бурите, пожарите, стригането на овцете, сватбите, погребенията и влудяващата страст има пластове и пластове от значение. Като се започне от библейските аналогии за добрия пастир, като се мине през разреза на живота в провинцията, психологията на социалната самота, феминистката тема и, разбира се, темата за любовта, всичко е там, разстлано като на длан за очите на този, който иска да разбере и да проумее. Без да ни казва какво и как да мислим и без да хвърля в лицето ни нравоучения.

Но най-вече ми хареса как любовта на Батшиба към Гейбриъл се роди неусетно и за самата нея, както понякога става в живота: без да анализираш в агония сърцето си, то те изненадва с името на човека, което тайно е изгравирало зад затворените ти клепачи. Един ден просто разбираш, че той е там и вече няма начин да си тръгне...

Душата ми е обвита с нафталин... Бягството от влудяващата тълпа победи слугинята в битката за сърцето ми.