Нощ, а някой припява във мрака
дрезгав припев от песен любима...
Ти приближи се, дъхът ти ме лъхна
и ме помете като морска лавина.
На забавен каданс пристъпвам към тебе...
Пеперуда, привлечена от лампа горчива.
А ръката ти, полегнала е на кръста ми
и в обръч от надежди ме ситно увива...
Смееш се, мразиш ме, забравяш ме, гониш ме,
тази тръпка с кръвта ми се слива...
И сто обещания без думи нашепваш ми
в тази нощ натежала и дива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар