Магия

Морето нашепва легенда забравена,
ръката ти рисува приказки в косата ми.
Пясъкът прониква под полата ми
без да среща съпротива...

Сега сме едно, а преди миг бяхме двама,
тази морска магия като в сън ни превзе.
А звездите падат в очите ми, 
падат в тъмното и бездънно море.

Падна и ризата, паднаха дънките,
и целият хоризонт се изпълни с твоите ръце...
Татуировка се мярна, изчезна,
чувам само туптящо море и сърце...

В този миг ти разтваряш крилата си златни
и ме отнасяш високо, дълбоко,
виждам само сиво небе.
И разпознавам, че те познавам
още от кълн, от зародиш, от яйце, от дете...