Разминаване

Прегърна ме през кръста,
каза ми, че се правя на недостъпна.
Не разбра ли?
Бях свалила всички прегради...
Сърцето ми се подпали...

На сутринта ме гледаш през пръсти, 
леко се мръщиш...
Не помниш имена...
А мислите ми цяла нощ до тебе са спали.
Не разбра ли?

И по пътя, по който до днес сме вървяли,
пак поемаме, по диагонали,
които се срещнаха само снощи.
Интервали... На фона на зимната нощ.

Е, сега вече разбра ли?
Едва ли тази лудост ще ни подпали.
Но моите устни, за тебе копняли...
ще пазят нощта в паметта си за теб...
А римите, полудяли, ще рисуват твоя огнен портрет...