Семе

Една едничка, мъничка тъга
в сърцето ти когато се е скрила,
усещаш се ти повече жена,
по-смела да се справи с всяка сила,
която бури, вятър и мъгли насреща ти ненавистно захвърлят.

Така и аз се чувствам като птичка,
оплетена във мрежа от мъгли,
оплетена във вихър от неспирни,
разгулни ветрови игри.

Но мъничката тайна, скрита в мене,
ми дава сила за живот и за борба,
да падам, ставам, но да ходя,
макар и в кръг, макар и по ръба...

Защото преди хиляди години
обичал си ме ти така,
че си запалил в мене хиляди огньове
и воля за живот и за борба...

И хиляди години от тогава,
туй семе още тлее тихо в мен,
оковите на собствения плен,
не угасиха неговата сила...