Защо обичаме да се измъчваме,
защо приятно е да ни боли…
Дали тогава се чувстваме най-истински,
оголена плът под рояка стрели...
Аз искам да съм щастлива и лека,
да забравя тази смешна и страшна тъга,
да обичам у всеки човека,
на наситя стотици жадни гърла...
с обич!
Само да се науча да обичам,
напук на всеки и всичко,
да спра да мразя, да ревнувам, да искам,
да стана чиста и лека като бистра вода...
Да дам на всеки да ме изпие,
да попия в жадната суха земя
да се превърна във водна стихия,
която дарява живот, и храна...
И да се върна при него така,
капка бяла и бистра вода,
да ме отпие и да си спомни,
колко болезнено негова аз съм била...
Няма коментари:
Публикуване на коментар