понеделник, 16 август 2010 г.

Ти си...

Ти си синя птица –
кацнала сянка в метала на мойте сълзи…
Ти си светла звездица –
на тъмния фон на моите мечти…
Ти си погледът мрачно-златист
на моето отражение…
Ти си обрулен от ягода лист,
паднал в душата ми в миг на копнение.
Ти си моята мечта,
ухаеща на рози, любов и желание…
Ти си самата ми заблудена душа,
тихо витаеща в далечно изгнание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар