Вечеря

Препечен хляб и топла глътка вино,
и сведени над масата глави,
говорим, смеем се и толкоз е приятно...
че сякаш десет стъпки над пръстта летим...

В очите ти се вглеждам, във ръцете
и всяка твоя дума е копнеж,
и всяка моя мисъл е усмивка,
и всяка дума е към чувствата пълнеж...

Защото даже да замлъкнем ний навеки
и думи повече да няма между нас,
в мълчанието пак ще ми нашепва
любовни думи твоят нежен глас...

И в чашата със вино пак ще виждам
две черни и пронизващи очи,
които и без думи ме изгарят
и без които всеки сън горчи...

Изсъхнал хляб и киселичко вино,
и сключени под масата ръце,
дори пейзажът да се сменя,
ще се смени ли твоето сърце?