Летен роман

В ужасната августовска жега, задъхана, влажна и задушлива, единственото спасение беше в бара на плажа. Над главите на редките посетители се полюшваха огромни раковини, които улавяха несъществуващия полъх на бриза. Саксии с цветя образуваха зелен шпалир край трите дървени стъпала. В тъничкото меню погледът привличаше най-вече ледената бира и диненият фреш.

Именно там, към 3 следобед, се дотътри групичка от трима-четирима приятели. Настаниха се около дървената маса, засмукаха ледените коктейли, от краката им по пода се посипа един пръст пясък... В тези жежки следобедни мигове нямаха сили дори да поддържат подобие на разговор. Погледите се рееха в далечината, където синьото море и синьото небе се докосваха в синя, прозрачна целувка.

Ема беше подгънала крака на стола, от мокрия бански по краката й се стичаха вадички и засъхваха още преди да стигнат глезените й. Погледът й попадна на редицата овехтели книги, подредени на масата. Десетки забравени на плажа книги, събирани през годините от спасителите. Понякога книгите имат по-голяма нужда да бъдат спасявани отколкото хората... Наръчник по фотография, справочник по културизъм за жени, Хемингуей в превод на руски... А най-отдолу стоеше сгушено тънко книжле. Чик-лит.

Протегна ръка да го вземе и преди да се усети, вече беше преполовила книжлето. Какво я беше привлякло? Пикантната история на един от главните герои как се натъкнал на захаросан фъстък в „зоната на здрача”, докато правел френска любов на някакво ново гадже. Какво я беше задържало? Че безумно красивият, изтупан и секси пич се оказа лошият и в крайна сметка мацката предпочете някой друг.

Как е възможно дори един плосък плажен роман да те изпълни с копнеж за любов и желание да бъдеш обожавана, носена на ръце и глезена до припадък. Ема хлопна последната страница на книжката и погледът й се плъзна над безметежната като езеро морска шир. Някой й беше казал, че има книги, които в подходящия момент от живота ти, сами те откриват и те променят изцяло. Беше ли тази книга такава? Не, разбира се.

Но в сърцето й остана някаква сладка мъка.

После цялата компания се надигна като по сигнал. Жегата беше поотпуснала и всички наскачаха във водата. Слънцето клонеше към заник, а няма нищо по-хубаво от това да посрещнеш залеза, докато плуваш в разхлаждащата прегръдка на морето, а очите и душата ти се пълнят с топлите нюанси на разтопено злато.