Сянка

Защо те ненавиждам, и каква е тази злоба,
извираща от моите недра,
любов, и нежност, грижа и угода...
изсъхнали лежат, измрели във прахта....

И как умът ми ражда тези мисли страшни,
нима за приказки и страст не бе роден...
Кога мечтите нежни стават толкоз жалки,
омраза скършва техния живот сломен...

Нима тъй крехка е и тъй е малка
стената между „лоша” и „добра”...
Нима не пропаст зее, а са просто крачки,
делящи ни от тъмната бездна...

Нима е толкоз лесно да се плъзнеш...
Да станеш друг човек, омразен и недраг...
Сломен и пуст, на никого не вярваш...
Омраза криеш и умираш в самота...